Любовта не е „онлайн“ пътуване
Автор: доктор Райна Дамяни
Новата стихосбирка на младата и надарена Александрина Валентище бе показана предпремиерно на 14 февруари в София.
„ Бривидо “ е покана към тези, които нямат опасения да се изгубят в прочувствения лабиринт на личните си души, с цел да се намерят в края. Нямам самообладание да науча по какъв начин им се е отразило това предизвикателно пътешестване - споделя авторката Александрина Валенти.
Каква е любовта в новата ти книга със стихове?
В стиховете в “Бривидо ”, които подбрахме дружно с редактора ми Елин Рахнев, възпроизвеждам цялото човешко пътешестване през прочувствения набор - от първите трепети на великата обич, през висшата блаженост, до горчивата загуба и мъчителната липса, която оставя след себе си и респективно оправянето, или несправянето, с нея.
Кои за теб са трите думи, синоним на любовта? Ако с езика на поезията, би трябвало да направиш езиков „ римейк “ на „ Яж, моли се и бит “, по какъв начин ще звучи той?
Тръпка/Вдъхновение/Вечност или „ Ям, апелирам се да ме обичаш “.
Мислиш ли си за това, кой би те чел или не те интересува, представяш ли си хората, за които новата ти книга би била най-вълнуваща и търсена?
Вълнувам се от житейски срещи със съидейници, чиито сърца и мисли пулсират в естетика с моите. Вярвам, че книгите имат лична магия и постоянно намират пътя си към верните читатели, които са подготвени да се потопят в един непознат свят, който могат да припознаят за собствен.
„ Бривидо “ е покана към тези, които нямат опасения да се изгубят в прочувствения лабиринт на личните си души, с цел да се намерят в края. Нямам самообладание да науча по какъв начин им се е отразило това предизвикателно пътешестване.
Защо съгласно теб, тематиката за любовта е постоянно вълнуваща, изключително в изкуството? Допускаш ли в новите действителности на изкуствени интелекти и на все по-нови технологии, влюбването и обичането сред хората и техните души да претърпи „ безчовечен “ облици и измерения?
Любовта е таман тази недостижима есенция, която ни отличава като човешки същества от студената безчувственост на материята и изкуствените интелекти.
Тя е и най-мощната връзка, която съединява сърцата ни, отстранява бариерите сред разликите, създавайки връзки, които превъзхождат време и пространство. Езикът, който всички разбираме и умеем да приказваме, без значение от всичко.
Всъщност, от много време насам хората се влюбват " онлайн ", това не е оригиналност. Но нямам доверие, че нещо би било способно в миналото да размени живия контакт, който въпреки всичко предизвиква интимността, емпатията, основава доверие и спомага за развиването на междуличностните връзки.
Енергията и динамичността, които носи със себе си, няма по какъв начин да се пренесат изцяло през виртуалните средства на връзка. Забелязвам с повишаването на обществените мрежи, че хората не помниха по какъв начин да споделят един с различен и се вглъбиха тотално в Аз-а си.
Все повече се отдръпваме непринудено от концепцията за същинско другарство и се впускаме в безкрайни цикли на отдалечаване един от различен, и очевидно тази клопка е примамлива, щом „ работи “ толкоз добре.
Допускам, че такива трендове в действителност са склонни да подхранят обсесиите в мозъка на влюбените, и имаме голям брой визуализирани образци за това, сега се сещам за сериала " Black Mirror ", който наподобява като отражение на бъдещето, което може да ни чака. В това бъдеще, към което стремително сме се втурнали, където спонтанността и същинската прочувствена връзка се размиват в море от технологии и виртуални взаимоотношения, които не могат да предложат същата дълбочина и достоверност, за които в действителност сме основани.
Кой е най-любимият ти филм, отдаден на любовта? Кое е това място в Италия, на което би направила премиера на новата си стихосбирка?
Имам няколко желани любовни екранизации и мъчно мога да отделя единствено един филм. Но ми се желае да загатна някои режисьори. Творчеството на Уди Алън, който с майсторство пресъздава комплицираните и нюансирани любовни връзки, неговите филми са цялостни с комизъм, просветеност и натурализъм, което ги прави извънредно магнетични и естествени.
Във Федерико Фелини, Роберто Бенини и Сорентино намирам обилие от образна хармония и символизъм, които допълват и украсяват до компактност тематиките на любовта. Френската кинематография несъмнено ми е обичана, с изяществото и чувствеността, с които пресъздава прочувствените връзки и трагични сантиментални истории.
Режисьори като Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар и Клод Льолуш са майстори в основаването на неповторима атмосфера, която приковава феновете и ги придвижва в вълшебен свят на обич и пристрастеност. Някои от заглавията, който ми хрумват са „ Midnight in Paris “, „ La Dolce Vita “, „ Contempt “, „ Life is Beautiful “, „ La Grande Bellezza “и доста други.
А премиера на новата ми книга, в Италия с изключение на, че с огромно наслаждение бих направила, само че и действително следва да осъществя в моя най-любим град на света.
Работиш с ИК „ Библиотека България “ през цялото време, младо издателство, само че към този момент разпознаваемо оказва помощ на млади създатели, които имат какво да кажат, да го кажат в България, на български език. В това, персонално ти, виждаш ли вероятност?
Толкова дребна страна и толкоз изненадващо доста писатели... Всеки си носи куфарчето, което желае да показа непременно. Писателството стана доста съвременно и елементарно налично, освен в България, само че и в целия свят от това, което проследявам.
Лапидариумът, какъвто го познавам, претърпя промени - усетите за литература се разминават с тези, които са вдъхновявали мен, трансформирайки благосъстоянието на езика и смисъла в шерването в нещо тотално друго, и мъчно понятно за мен… Това, несъмнено, е напълно обикновено, всяко време носи своите промени след себе си, и се старая да не му се опълчвам толкоз доста към този момент.
Модата на клишетата обаче уви, освен че не отмина, само че и се разшири по размер. Истината е, че хората имат потребност от бързосмилаем текст, който да дава отговор на метода по който те биха се изразили, по тази причина подобен вид „ лирика “ става шлагер, а хубостта на езика потъва. Това респективно води до мисълта, че всеки може да написа, че всеки е публицист, без да се преценя и отсява качеството на творбата.
И по този начин се завърта този цикъл още веднъж и още веднъж. В този ред на мисли, вероятността е да се огледа обратно във времето, в стойностните поети и писатели, те да бъдат значително коректив за един млад създател, който има въжделения да издава книги.
Каква мечтаеше да станеш, когато беше дребна?
Като най-малка мечтаех да бъда ветеринарен доктор, а като дребна да бъда публицист. Не станах ветеринарен доктор, само че се грижа за личните си и бездомни животни, а през годините поддържам ежемесечно разнообразни благотворителни дела финансово, и посредством изобразяване и дизайн.
Писането постоянно ми се е отдавало и обидно малко в действителност, съм посочила от него, на необятната публика. Предстоят нови непредвидени произведения напълно скоро, подписани с името ми.
Какво те задържа в България?
Една тънка нишка, по която повърхностно виси любовта и носталгията към българския език. Към всякакви хора, в които намирам смисъл. Вероятно и спортния ми дух, битката е вълнуваща, парадоксът към момента ми се коства завладяващ, и всичко това до един миг, да забележим по кое време ще настъпи той.
Александрина Валенти е родена на 24.04.1992г. във Варна. Завършва 4 ЕГ „ Фредерик Жолио-Кюри ” с профил испански език, след което бакалавърска стратегия по Журналистика в София. Магистърска степен „ Визуални изкуства ” поставя сполучливо в Rome University of Fine Arts, Рим, Италия.
Има над 10 годишен опит като графичен дизайнер, работи като Арт Директор, има лично дизайн студио, рисува, написа, фотографира, режисира. Нейни стихове са оповестени в редица онлайн и печатни издания за лирика. Автор е на текстове r музикални планове.
С дебютната си стихосбирка „ Амаркорд ” печели Специалната премия за Поезия от Съюза на българските актьори в Национален книжовен конкурс „ Георги Черняков “ (2019).
Има премия „ Пурпурно перо ” (2022) за къса прозаичност, а текстът-победител участва в актуалната ѝ втора стихосбирка „ Бривидо ”.
